Тази публикация в блога изследва различни сценарии, свързани с края на човечеството и как научният и технологичният прогрес биха могли да застрашат нашето бъдеще.
Колко дълго могат да живеят хората? Винаги живеем със смъртта на една ръка разстояние. В ежедневието можем да се срещнем със смъртта по различни причини: спъване и падане, неправилно шофиране или разболяване от рак. Заплахите, пред които е изправено цялото човечество, отвъд индивидуалните смъртни случаи, обаче са по-разнообразни и оставят по-дълбок резонанс. Кои са някои глобални рискове? Можем да се сетим за много: слънчеви изригвания, удари на астероиди, природни бедствия като земетресения или цунами, покачване на морското равнище поради глобалното затопляне, световни войни, причинени от недостиг на петрол, ядрени бомби и други. Учените също предупреждават, че „шестото масово измиране“ може вече да е започнало. Това означава, че в момента се случва мащабно измиране, подобно на това, което унищожи динозаврите преди милиони години, поради човешко влияние. Можем ли наистина да избегнем такава глобална катастрофа?
Сценариите за изчезване на човечеството, често представяни във филми и романи, често включват подобни природни бедствия или войни. Авторът обаче посочва, че сме изправени не само пред филмови бедствия, но и пред семена на разрушение, произхождащи от самото човечество – семена, които самите ние сме посяли. Тази книга представя възможността видът Homo sapiens да е изправен пред изчезване по причини, които може би не сте обмисляли, причини, различни от тези, които току-що представих.
Авторът, Ювал Харари, твърди, че не външни бедствия, а по-скоро прекомерното развитие на човечеството и злоупотребата с технологии биха могли да ускорят нашия край. В миналото не е имало интелигентен дизайнер. Интелигентен дизайнер, както подсказва терминът, се отнася до интелигентно същество, което е планирало и изградило екосистемата, концепция, често използвана в креационизма. Според теорията за естествения подбор, теорията за еволюцията на Дарвин, обаче, промените в живите организми са се случвали естествено за дълги периоди от време, а не по план на дизайнер. Например, шията на жирафа е станала по-дълга, защото са се размножавали индивиди, които са можели по-лесно да достигат до храна, а не защото жирафът е решил: „Трябва да си отгледам по-дълга шия“. По този начин, в продължение на милиарди години, животът е еволюирал не от дизайнер, а от законите на природата.
Но сега живеем в различна епоха. Хората придобиват способността директно да манипулират организмите и тяхната среда като „интелигентни дизайнери“. Чрез съвременните биотехнологии хората могат да проектират мишки, които светят с флуоресценция, или растения, устойчиви на болести. Тези технологии ни позволяват да преконфигурираме формата и характеристиките на живите същества по начини, невъзможни чрез естествената еволюция. Първата възможност за изчезването на Homo sapiens, както посочва Харари, е самопроектирането чрез биотехнологии. Чрез изкуствено подобряване на много аспекти – човешка физиология, имунна система, продължителност на живота, интелектуални и емоционални способности – и манипулиране на гени, Homo sapiens се стреми да преодолее ограниченията на вида „Homo sapiens“. Ако тези промени продължат, бъдещото човечество може да стане толкова различно от днешното sapiens, че самата идентичност на „Homo sapiens“ може да изчезне.
Вторият път към изчезване, споменат от Ювал Ноа Харари, е роботиката и киборгизацията. Хората вече са навлезли в етап на сливане с машини, за да подобрят възможностите си. Това надхвърля простото използване на протези; то се простира до технологично развитие, насочено към свързване на мозъка с компютрите. С напредването на тези технологии може би ще можем свободно да изтегляме и споделяме емоции, спомени и способности онлайн. Например, ако човек можеше просто да изтегли умения за свирене на пиано или мигновено да научи нов език, хората биха могли да „вмъкват“ знания чрез данни, вместо да ги придобиват чрез опит. Това би размило границите между себе си и другите, между хората и данните, потенциално трансформирайки дълбоко човешката идентичност. В такъв свят, доколко от „аз“ наистина би било аз? Можем ли да запазим човешката си идентичност?
Третото потенциално изчезване произтича от създаването на изцяло неодушевени същества. Това включва компютърни програми, които еволюират независимо от изкуствения интелект, създаден от човека, както и дигитално репликиращи се вируси, способни на безкрайно разпространение. Технологии като програмата AI Go AlphaGo, която наскоро попадна в заглавията, откриха възможността изкуственият интелект да учи и да еволюира автономно. Ако подобни програми се развият извън човешкия контрол чрез самоусъвършенстване, това би представлявало безпрецедентна заплаха за човечеството. Освен това, ако компютърните вируси или автономно разпространяващите се дигитални същества разширят обхвата си, може да дойде ден, в който небиологични дигитални форми на живот проникнат и ще контролират ресурсите във физическия свят.
През цялата история човечеството е завладявало природата, е променяло околната среда и е разширявало своята територия. И все пак Ювал Ноа Харари предупреждава, че това прекомерно развитие може парадоксално да доведе до собствената гибел на човечеството. Той твърди, че безмилостното самомодифициране на човечеството чрез безкрайна конкуренция и желание, което ни кара да загубим от поглед първоначалната концепция за „човечество“, може да означава нашия край. С други думи, изчезването на Sapiens настъпва, когато Sapiens вече не може да остане Sapiens.
Бъдещото човечество може да се трансформира в нещо невъобразимо днес. Въпреки че технологичният прогрес е дарил на човечеството удивителен потенциал, можем ли наистина да бъдем сигурни, че крайният му резултат ще бъде единствено надежда?
